Ако кажа, че работата на тези хора далеч не е приятна за никого, няма да бъде новина. Определено не е лесно да практикуваш професията на зъболекар. Учудващо е само наистина, защо статистиката показва, че един от най-високите проценти на самоубийства се случва сред практиците в тази професия.
Може статистиката на посегналите към собствения си живот хора, които работят като зъболекар е голям, защото просто тя е правена в северните страни, страни, където слънцето показва своето лице наистина рядко, дните са твърде къси през по-голямата част от годината, а единствения вариант на рестартираш себе си, след тежка работна седмица, като удари няколко питиета е да се качиш на ферибота за Русия.
Няма да сгреша, ако дори кажа, че никое дете не просто не обича, а изпитва панически ужас дори от мисълта да отиде на зъболекар. Тези хора винаги се опитват чрез безброй малки хитрини да възнаградят малчуганите за смелостта, като им подаряват дребни малки предмети с обещанията, че ако се грижат за зъбите си, няма да им се налага повече да ходят на зъболекар.
Но уви, за такъв случай още никой не е чувал – хлапе да повярва, че ще се отърве така лесно и няма да върви през сълзи и с червен задник към лекарския стол. Дори след хилядите благи думи страхът остава. Това е страх не толкова от болка. Това е страх от неговите оръжия. Оръжията на всеки зъболекар, които издават адски шум, вой и стенания, които панически пораждат недоверие и опит за бягство.
Всъщност само шумът е основният страх, когато някой влезе в кабинета на зъболекар. Този стържещ звук, породен от миниатюрна метална главичка, която завършва с остър като игла връх може да накара тръпки на неконтролируемо желание човек да направи един достоен за рекорд спринт вън от кабинета.
Въпреки, че не болката е основното пораждащо неудобство усещане, в кабинета на всеки зъболекар всеки свързва с този пронизващ звук. Звук на триещи се малки, миниатюрни камъчета, които само прецизна човешка ръка може да накара да се движат с тази разрушителна и в същото време фина умопомрачителна скорост от няколко хиляди оборота в секунда. С тази бързина и в комбинация с прецизните материали, от които са изработени работните оръжия на всеки зъболекар може би почти нищо не би се спряло на пътя им, за да проникнат и в най-тъмните и съкровени тайни на човешкото тяло.
И както всеки зъболекар се старае да направи така, че болката да не се върне вече, като излекува нараненото място той използва така наречените материали, с които здраво да запълни и да оформи грижливо в естетически вид зъбите на своите пациенти. През годините тези материали, наречени пломби имаха много и различни видове, които запълваха устите на хората.
Всеки зъболекар, колко и да е млад, то предполагам поне е учил, че преди години, но много години, тези пломби бяха дори и метални. След време започваха да изглеждат дори все по-лъскави, докато в някой прекрасен ден летищните власти отказват да пуснат през митническата проверка гордия притежател на тези метални украшения. След време тези скулптури на всеки зъболекар ставаха все по-естествени в своята визия и материали до човешкия зъб.
Това се случи първоначално с по-фини материали, които имаха натурален цвят на бяло и кремаво, нека да го наречем слонова кост. След това се появиха и така наречените фото полимерни пломби.
Истинска тайна остава за човека, който не е зъболекар, как след поставяне на материала в отворения зъб се поставя в устата за секунди миниатюрна печка, която превръща пихтията в здрав зъб, чието най-голямо предимство остава безпроблемния полет със самолет.